КонцертиТретата инвазия на Sabaton

Публикувано от: Валери в Концерти Няма коментари »

Sabaton ни отнесоха, а и ние тях. Шведската бойна машина се „удари“ челно в българската бойна машина и се „размазахме“ взаимно. Трудно се описват такива емоции, но ще се опитам да дам най-доброто от себе си. ;-)
Всичко започна малко преди 14:00ч. когато започнахме да се събираме пред Camouflage-а за meet&greet. Направи ми впечатление, че имаше не много хора дори и при условие че беше по средата на работен ден. Това обаче спомогна всичко да премине много цивилизовано и културно. Sabaton дойдоха точно на секундата в явно добро настроение и не отказаха автографи и снимки на всеки. Аз влязох първо за малко за да си взема автографи понеже от миналата година бях събрал доста неща за подписване – сингъла Cliffs of Gallipoli, винила, mailorder изданието и плаката на Coat of Arms и разбира се билета на който за първи път пишеше Sabaton (предните пъти ги нямаше, ама така е като си купувам билети веднага когато ги пуснат ;-)). След като свърших тази работа възможно най-бързо дойде време да си получат и подаръка от нас Panzer Battalion Bulgaria, а именно моята първа идея за подарък радио управляем TauchPanzer III. Както се и оказа Sabaton си умряха от кеф след като видяха какво получават, а Joakim се радваше като дете на Коледа. :-) Толкова се зарадваха, че те поискаха да си направим колективна снимка с тях с танка, след което се снимах с всеки поотделно и се получиха страхотни снимки. Така перфектно завърши meet&greet-а, но тепърва ни предстояха доста перипетии преди да се доберем до залата. ;-)

Връчването на подаръка

Тръгнахме към залата с един 76 от който тамън слизахме и се разбра че не е ясно къде ни е знамето, което след няколко телефонни разговора се разбра, че е малко позабравено на сБирката предната вечер в Спорко. ;-) Набързо се качихме на следващият автобус, който по едно време започна да трака зловещо и шофьора се изстреля за има-няма 2 секунди до края на автобуса, при което една бабка се развика че щял да гръмне и се затича напред като създаде малко паника, но ние не се поддадохме на паниката нали все пак сме Panzer Battalion, като някой даже снима клип през това време. :-) И така след смяната на още два транспорта взехме знамето като на хората които не са от София им направихме една „живописна“ обиколка на града. ;-)
Пред залата постепенно се посъбрахме като някои вече бяха бая понаквасени, добре че не правеха много глупости, а само пееха някоя и друга тъпотия. Влизаше се доста бързо и лесно, имаше гардероб, продаваше се бира и вода на достатъчно места и най-важното звукът беше направо брилянтен като за тази зала. Имам чувството, че от ABV Pro не само че четат какво пишем след концертите, но и явно вземат впредвид всяка конструктивна критика и на всеки следващ концерт организацията е на все по-добро ниво, за което им благодаря.
Така все още мотаейки се във фоайето на залата беше засечен Chris от AleStorm с който се снимахме набързо и си взех автограф на книжката на Black Sails at Midnight при което той изненадан ли беше, че го разпознахме или че някой у нас си е купил техен оригинален диск, или не знам и аз какво, се разписа не под собствения си образ. ;-) Така някъде към 19:50ч. малко по-рано от очакваното на сцената вече бяха Steelwing, за които все пак влязохме с Ели да видим/чуем за какво става на въпрос. Може би не са толкова лоша група, но на мен не харесаха особено. Имах чувството, че съм върнат назад във времето в ранните ми ученически години. Малко нелепо ми изглеждаха с тези клинчета, а единият китарист направо се беше направил на Adrian Smith. Вокалистът има един пищящ глас, който съсипваше и малко което ми хареса от музиката. Най-интересното поне за мен беше накрая на изпълнението им когато от AleStorm залепиха по една нещо като торта на лицето на другият им китарист, който явно имаше рожден ден.

Така след кратка пауза на сцената се появиха и веселяците от AleStorm. Започнаха с една от любимите ми макар и от първите им песни Heavy Metal Pirates припева на която много здраво ми се беше набил в главата напоследък – „We are Heavy Metal Pirates, We sail across the sky, In our battleships of cosmic steel, We’re the terror up on high, We are Heavy Metal Pirates, Our cutlasses are true, So give us all your treasure, Or soon we’ll come for you“. Наистина дойдоха за нас и ни отнесоха. ;-) Веселяшкото шоу продължи със заигравка с Manowar и ни попяха за „девойки“ и медовина, т.е. Wenches & Mead. ;-) После продължиха с „With a hii hii hoo and a hii hii hey!“ разбира се това бе „заигравката“ с песента на едни участници в Евровизия – Wolves of the Sea. Така дойде време да ни пратят в кръчмата при Nancy, а на No Quarter ни поканиха и да потанцуваме при което тотално умрях от смях. Неусетно дойде време и за отмъщението на капитан Морган по време на което така тематично ми се допи едноименния ром. Защо ли? ;-) Накрая ни довършиха с любимата ми Keelhauled на която така се раздивях, че ме хвана страх дали ще съм във форма за Sabaton. ;-) Защо не можеше винаги да има такива подгряващи групи. Нямам търпение да дойдат като хедлайнери.

AleStorm setlist:
1. Heavy Metal Pirates
2. Wenches & Mead
3. Wolves of the Sea
4. The Huntmaster
5. Nancy the Tavern Wench
6. The Quest
7. No Quarter
8. Captain Morgan’s Revenge
9. Keelhauled

Клип на част от Nancy the Tavern Wench

Така след кратко подготвяне на сцената дойде време и за третата инвазия на шведската бойна машина Sabaton на родна земя. Първоначално чухме The Final Countdown, интрото и както винаги всичко започна с We are Sabaton and thiiiiiis is Ghost Diviiiiiiision. Така ни разходиха из северна Франция със 7-ма танкова дивизия на Ромел, после ни препратиха във Варшава през август-септември 1944г. с Uprising, за да ни поохладят малко със Зимната война и Simo Häyhä препращайки ни оттам около Дарданелите или на Cliffs of Gallipoli. Joakim спомена че са били направо в транс първия път когато бяха у нас и че никъде не са били посрещани така както у нас особено като им е първия концерт на съответното място. Подчерта че определено ние сме най-добрата публика и че не го казвал на всеки концерт, а го мисли и поне за мен беше искрен. Останалите също ни се радваха много, а ние не престанахме да викаме с цяло гърло Saba-ton, Saba-ton, Saba-ton. Продължиха ударно прехвърляйки ни пак в Полша през 1939г. с 40:1 и с The Final Solution на която така и не разбрах защо толкова много хора се радваха. Не е хич весело да слушаш за унищожението на толкова невинни хора в концентрационните лагери и да се радваш, но кво ти пука, кво те интересува за кво се пее, важното е да клатиш само глава на нещо. :-( И това се случва в една двете страни в Европа спасили масово евреите си. Аз специално стоях само с вдигната в юмрук ръка. Последва и задължителното „Attero! Dominatus! Berlin is burning, Denique! Interimo! The reich has fallen“ и страхотния разказ за битката за Берлин и най-после чухме и Rise of Evil (for kubineca). ;-) Joakim на няколко пъти обясняваше колко страхотно се чувсват на сцената тресяща се при тропането ни с крака и мощното викане на Saba-ton, Saba-ton. Тук вече бях на седмото небе направо когато чух и първите акорди на Saboteurs на която почти не знаех къде се намирам от кеф – „Called in to serve, And they knew what to do, They were the heroes of the cold, Warrior soul!“. Така и не разбрах защо тази песен толкова не е харесвана у нас, а харесвана и от самите Sabaton, и от доста хора извън България и от мен. Явно някои нямат Warrior soul. ;-) В този момент бяхме попитани дали искаме да чуем нещо ново, на което се чуха викове Screaming Eagles, но Joakim каза „No, no this is even newer“ при което беше познато че следва Swedish Pagans, която беше посрещната много добре. Аз обаче пък нея не я харесвам меко казано, може би не съм достатъчно pagan. ;-) Разбрахме каква е цената на една миля с което завърши основната част от концерта. След малко започна и биса с Coat of Arms, която поне за мен не би трябвало да я изпълняват у нас и на нея бях с гръб към сцената със скръстени ръце. Какви ли не глупости чух по този повод, дори и че сме били позъри и не сме фенове на групата WTF? Който иска да пита самите Sabaton дали те мислят така и дали толкова добро отношение, ако не са такива като нас/мен си купуват все специални издания на албумите, винили, оригинални фланелки и суичъри и всеки път им подаряваме по нещо на което много се радват. Който иска може и да провери и какво пише на клипа WWT #19, а именно мисълта на George Santayana – „The one who does not remember history is bound to live through it again“. Едва ли някой нормален иска да се случи нещо подобно. Така неусетно дойде време и за D-Day и голямото скачане на уникалната Primo Victoria на която си доказахме взаимно че ще преминем дори през вратите на ада едни за други. Тази вечер наистина се пишеше история както се и пее в самата песен. В този момент Joakim каза че сетлиста свършва и попита дали да не го изхвърли на което ние разбира се, бурно се съгласихме и той каза колко много сме ги подкрепяли дори и с играчки и че тази песен е специално за всички от Panzer Battalion Bulgaria. Песента разбира се беше Panzer Battalion и както се казава „No one cannot outrun our Panzer Battalion“. Съвсем за накрая както винаги беше оставено Metal Medley-то с което завърши определено най-добрият концерт на Sabaton (за мен дори и не само на тях а може би въобще) на родна земя.

Sabaton setlist:
1. Intro
2. Ghost Divison
3. Uprising
4. White Death
5. Cliffs of Gallipoli
6. 40:1
7. The Final Solution
8. Attero Dominatus
9. Rise of Evil
10. Saboteurs
11. Swedish Pagans
12. Price of a Mile
Encore:
13. Coat of Arms
14. Primo Victoria
15. Panzer Battalion (bonus for PBB not in official setlist)
16. Metal Medley
17. Outro

Клип на част от The Final Solution

Излизайки от залата във фойето мернах пак Chris от AleStorm и си направих уникална снимка с него. Само ме е яд че в този момент толкова съм бил отнесени от вихъра след коцерта, че другите от групата въобще не съм ги видял. За финал на този уникален ден по традиция за възстановяване на силите с Ели се запътихме към малкия Дивак.
Повече снимки можете да видите в галерията ми тук.

МузикаDays of Defiance

Публикувано от: Валери в Музика Няма коментари »

След като Firewind ще ни уважат с първия си концерт в Европа и записаха специално обръщение за нас, нямаше как да не си взема новия им албум. Разбира се аз като колекционер-маниак си взех mediabook изданието в което има цели 3 бонуса, перце на Gus и лепенка. Албумът се оказа доста добър. Определено е най-добрият им досега. Gus не прекалява със сола, а ги вмества точно на нужното място с необходимата продължителност в резултат на което се получава една балансирана сплав от китари и клавишни с все по-добрите чисти вокали на Apollo. Няма нищо чак уникално, но още с първите акорди се разбира, че това са Firewind в най-добрата си форма. За сега най-впечатляващите песни от албумът за мен са не особено оригиналната, но звучаща страхотно World on Fire, не особено характерната за тях и доста мелодична Heading for the Dawn, балада Broken и може би най-добрата песен от албума Cold as Ice. От бонусите за мен заслужава някакво внимание само баладата Wild Rose. Накратко трети пореден добър албум и нямам търпение да ги чуя/видя на живо на 18-ти декември. Дано само няма стачки та да се налага да отлагат концерта като предния път. ;-)
Tracklist:
1. The Ark of Lies
2. World on Fire
3. Chariot
4. Embrace the Sun
5. The Departure
6. Heading for the Dawn
7. Broken
8. Cold as Ice
9. Kill in the Name of Love
10. SKG
11. Losing Faith
12. The Yearning
13. When All is Said and Done
14. Wild Rose (Mediabook Edition Bonus Track)
15. Ride to the Rainbow’s End (Mediabook Edition Bonus Track)
16. Breaking the Law (Mediabook Edition Bonus Track)

Музика7 грешника

Публикувано от: Валери в Музика Няма коментари »

Най-после се сдобих с лимитираното издание на новия албум на Helloween – 7 Sinners. То се различава по релефните части отпред и един бонус. Много ме издразни че в книжката, която е оформена доста добре с тематични снимки, липсват текстовете на песните, които могат само да се свалят от сайта им. Албумът определено е може би най-доброто което са издавали от доста време насам. Определено е най-тежкият албум, който са издавали някога, но е и един от най-разнообразните, за което допринася и това че в композирането му са учавствали всички без Dani. На първо време най-впечатляващите песни за мен от албума са типичния за тях химн Are You Metal?, продължението на любимата ми Perfect Gentleman – Who is Mr.Madman?, World of Fantasy, може би най-добрата песен от албума If a Mountain Could Talk и The Sage, The Fool, The Sinner. С този страхотен бърз и тежък за тях албум ни питат Are You Metal? и на нас не ни остава нищо друго освен да им го докажем за пореден път на 23-ти януари.
Tracklist:
1. Where the Sinners Go 3:35
2. Are You Metal? 3:38
3. Who is Mr. Madman? 5:40
4. Raise the Noise 5:06
5. World of Fantasy 5:15
6. Long Live the King 4:12
7. The Smile of the Sun 4:37
8. You Stupid Mankind 4:05
9. If a Mountain Could Talk 6:43
10. The Sage, The Fool, The Sinner 4:00
11. My Sacrifice 5:00
12. Not Yet Today 1:11
13. Far in the Future 7:42
14. I’m Free 4:10 (Limited Edition Bonus Track)

КонцертиScorpions в София след 17г.

Публикувано от: Валери в Концерти Няма коментари »

Вчера беше концерта на Scorpions в София. Всичко започна около обяд, когато се запътих към книжарницата на Хеликон в Гранд Хотел България, където бе организирана сесия за автографи на Rudolf Schenker от Махалото и Хеликон по случай излизането на книгата му Rock Your Life. Там всичко щеше да е идеално, ако доста хора не си показаха рогата като вместо да се наредят на опашката се бутаха най-отпред и стана голяма блъсканица на вратата. Все пак успях да си купя книгата и да си взема автограф.
И така доволен посвърших малко работа и към 18:00ч. се запътихме с Ели, Веси и Никола към почти поляната, където щеше да се проведе концерта. Влязохме доста бързо и лесно тамън на време малко преди да започнат Ахат и както се очакваше във фен зоната не беше голяма бутаница и съвсем спокойно си намерихме място централно срещу сцената на прилично близко разстояние. Ахат се представиха според очакванията с кратък сет от 5 песни като последната разбира се беше Черната овца.

Ахат setlist:
1. Брадвата
2. Огнени души
3. Дървото
4. Монолог
5. Черната овца
След като подготвиха сцената за Scorpions точно в 21:00ч. най-после те се появиха на сцената може би за последен път у нас. Започнаха с едноименната от новия им албум Sting in the Tail. Продължиха с няколко песни от по-старите им албуми от които се открояваше една от любимите ми The Zoo и дойде време за стандартната поредица от балади от които аз харесвам само Holiday. Имаше разбира се и досадата Wind of Change. По това време вече ръмеше което продължи до края и добре, че не заваля по-силно, че щяхме да станем на прасета на тая поляна. ;-) Попяхме малко Happy Birthday за рожденният ден на Matthias и така най-после дочаках това заради което най-вече бях отишъл уникалните Dynamite и Blackout между които беше щурото соло на барабани на щуравия James Kottak. По време на Dynamite аз дивеех като за световно около мен всичко спеше, но и аз така бях на  Wind of Change. :-P Накрая изсвириха Big City Nights, Matthias изтърси „Спасибо“ и се прибраха. Разбира се излязоха малко след това и за биса, който се състоеше от Still Loving You и емблематичната Rock You Like a Hurricane. Така завърши най-вероятно последният им концерт у нас, а ние щастливи се запътихме към малкия Дивак за въстановяване на силите.

Scorpions setlist:
1. Sting in the Tail
2. Make It Real
3. Bad Boys Running Wild
4. The Zoo
5. Coast to Coast
6. Loving You Sunday Morning
7. The Best is Yet to Come
8. Holiday
9. Wind of Change
10. Raised on Rock
11. Tease Me, Please Me
12. Dynamite
13. Kottak Attack
14. Blackout
15. Six String Sting
16. Big City Nights
Encore:
17. Still Loving You
18. Rock You Like a Hurricane

МузикаThe Cold Embrace of Fear

Публикувано от: Валери в Музика Няма коментари »

Вчера си взех The Cold Embrace of Fear – A Dark Romantic Symphony на Rhapsody of Fire. Това е една епична музикална приказка от седем части от които реално само три са песни, а останалото е разкаване и оркестрации. Основното е третата част епичната 15 минутна  The Ancient Fires of Har-Kuun, която е изпъстрена със страхотни вокали и хорове, уникални оркестрации и лирика в която се сменят английски и италиански. Петата част е акустичната балада Neve Rosso Sangue, която е изцяло на италиански и е в „средновековен“ стил с феноменални вокали (не само тези на Fabio). Следва типичната за тях Erian’s Lost Secrets, която е забележителна с уникалните хорове  в края.
Трябва да се отбележи, че паузата им се е отразила много добре и пишат все по-добра музика, а пръст в това вече редовно има и Fabio, което явно също им помага да звучат все по-разнообразно.
Act I – The Pass of Nair-Kaan
Act II – Dark Mystic Vision
Act III – The Ancient Fires of Har-Kuun
Act IV – The Betrayal
Act V – Neve Rosso Sangue
Act VI – Erian’s Lost Secrets
Act VII – The Angel’s Dark Revelation

КонцертиKorpiklaani и Eluveitie в София

Публикувано от: Валери в Концерти Няма коментари »

Вчера се проведе концерта на Korpiklaani и Eluveitie в София. Беше изненадващо добър концерт. След като концерта беше преместен в последния момент в зала „Христо Ботев“ ABV Pro се справиха учудващо добре и озвучаването беше на прилично ниво, което е събитие за тази зала. Единственият проблем беше, че нямаше достатъчно места за продажба на бира, но трябва да отбележа че този път поне имаше и минерална вода. Та заради това по опашките за бира се наложи да пропусна подгряващите – проекта на девойките от Eluveitie – godnr.universe!.
И така въоръжен с бира очаквах да чуя Beer Beer, но чух Otherworld, т.е. при нас Eluveitie  и Korpiklaani си бяха сменили местата. Eluveitie започнаха с Nil от последния си албум и след няколко не особено любими мои песни, продължиха с най-очакваната от мен част Inis Mona, Slania’s Song, Omnos (силно съм заинтригуван какво ли ще представлява Evocation II), инструментала Isara и Quoth the Raven. После малко си починах като не „дивеех“ толкова на следващите няколко песни, които не харесвам особено и накрая завършиха с Tegernakô.
Eluveitie setlist:
1. Otherworld (intro) (“Everything Remains (as It Never Was)” 2010)
2. Nil (“Everything Remains (as It Never Was)” 2010)
3. Gray Sublime Archon (“Slania” 2008)
4. Bloodstained Ground (“Slania” 2008)
5. Your Gaulish War (“Spirit” 2006)
6. Thousandfold (“Everything Remains (as It Never Was)” 2010)
7. Inis Mona (“Slania” 2008)
8. Slania’s Song (“Slania” 2008)
9. Omnos (“Evocation I: The Arcane Dominion” 2009)
10. Isara (“Everything Remains (as It Never Was)” 2010)
11. Quoth the Raven (“Everything Remains (as It Never Was)” 2010)
12. Kingdom Come Undone (“Everything Remains (as It Never Was)” 2010)
13. (Do)minion (“Everything Remains (as It Never Was)” 2010)
14. AnDro (“Spirit” 2006)
15. Tegernakô (“Spirit” 2006)
16. The Liminal Passage (outro) (“Everything Remains (as It Never Was)” 2010)


По време на паузата в очакване на Korpiklaani, успях да поразгледам merchandise-а на групите, който беше на доста добри цени и си взех 2 сингъла на Korpiklaani, които хич не е лесно да се намерят, при това общо за 10лв. И така най-после на сцената се качиха и веселяците от Korpiklaani, които направо ни „отнесоха“ с ударна доза Vodka, Journey Man, едноименната Korpiklaani и Cottages and Saunas. Тук вече едвам се държах на краката си, та добре че понамалиха малко темпото, за да имам сили за може би още по-ударния край с Wooden Pints, Happy Little Boozer и Beer Beer на която вече така ми беше пресъхнало и ме болеше гърлото, че направо сънувах бира. ;-) Накрая след много викане и тропане Korpiklaani излязоха и за поне според мен извънреден бис. Явно много ни се радваха, а и ние на тях и ни довършиха с Let’s Drink и Shaman-ската Ii Lea Voibmi. Така завърши тази прекрасна фолк метъл вечер. Струва ми се, че не биха пропуснали да дойдат пак у нас и при следващото си турне и Eluveitie, и Korpiklaani.
Korpiklaani setlist:
1. Vodka (“Karkelo” 2009)
2. Journey Man (“Voice of Wilderness” 2005)
3. Korpiklaani (“Tales Along This Road” 2006)
4. Cottages and Saunas (“Voice of Wilderness” 2005)
5. Erämaan Ärjyt (“Karkelo” 2009)
6. Kipumylly (“Korven Kuningas” 2008)
7. Huppiaan Aarre (“Karkelo” 2009)
8. Pellonpekko (“Spirit of the Forest” 2003)
9. Viima (“Tervaskanto” 2007)
10. Juodaan Viinaa (“Karkelo” 2009)
11. Metsämies (“Korven Kuningas” 2008)
12. Palovana (“Tervaskanto” 2007)
13. Paljon on Koskessa Kiviä (“Korven Kuningas” 2008)
14. Tuli Kokko (“Tales Along This Road” 2006)
15. Pine Woods (“Voice of Wilderness” 2005)
16. Crows Bring the Spring (“Spirit of the Forest” 2003)
17. Wooden Pints (“Spirit of the Forest” 2003)
18. Happy Little Boozer (“Tales Along This Road” 2006)
19. Beer Beer (“Voice of Wilderness” 2005)
Encore:
20. Let’s Drink (“Tervaskanto” 2007)
21. Ii Lea Voibmi (“Shamániac” 2002)


Повече снимки от концерта може да видите галерията ми тук.

МузикаAt the Edge of Time

Публикувано от: Валери в Музика Няма коментари »

Вчера най-после се сдобих с лимитираното издание (пирамида) и плочите на At the Edge of Time на Blind Guardian както почти винаги благодарение на Wizard. Пирамидата е просто уникална, невероятно добре изглежда, затваря се с брадви като на пазителите и вътре има 6 вида по 3 от всеки вид BG монети и разбира се съдържа digipack изданието на At the Edge of Time. Интересен номер на сертификата ми се е паднал 1234 от 1500, да не взема да го забравя. :-) Плочите също са със страхотен дизайн, отпред на едната е картинката от обложката, а на другата е някакъв приличащ на Гандалф изглеждащ все едно се бие с балрог, който тук е един чепеп летящ към него. ;-) Отзад на първата са Hansi и Andre, а на втората разбира се Marcus и Frederik. Толкова добър дизайн досега не бях виждал, всичко е изпипано до съвършенство. Felipe Machado се е справил уникално добре.

А сега е време да понапиша и малко за музката на този уникален албум. Всичко започва с удължената версия с оркестрации на Sacred – Sacred Worlds. Hansi и Andre са надминали себе си – 10/10. Следва завръщането към Michael Moorcock – Tanelorn (Into the Void). Това е и един вид завръщане към звука от времето на Imaginations – 9/10. Road of No Release е базирана на The Innkeeper’s Song на Peter Beagle и започва със страхотно въведение на пиано, което се прелива в мелодични припеви гарнирани с невероятни сола – 9.5/10. Ride Into Obssesion е може би любимата ми песен от албума. Песента е доста бърза с невероятно мощни вокали на Hansi и припяващите. Това е и първата песен от албума базирана на Wheel of Time на Robert Jordan – 10/10. Curse My Name е първата балада от албума базирана е на някаква статия на John Milton. Има вплетени келтски мотиви и определено е стъпка напред в баладите им – 9/10. Valkyries както си личи и от заглавието е за валкириите. Има стротни смени на ритъма със страхотни сола и хорово пеене – 9/10. Control the Divine е по Paradise Lost на Milton и в стила от A Night at the Opera, който не ми е особено любим, но са се постарали доста, особено вокалите и се е получило нещо почти уникално – 9/10. War of the Thrones е втората балада от албума. Базирана е на A Song of Ice and Fire на George R.R. Martin. Започва със страхотно въведение на пиано и е в стила на A Past and Future Secret – 9.5/10. A Voice in the Dark също е базирана на A Song of Ice and Fire на George R.R. Martin и е типична тяхна песен от времето на Imaginations. Това е просто типичен Blind Guardian, нещо което очаквах да направят още от времето на Nightfall – 10/10. Wheel of Time е уникална песен с оркестрации, която е била планирана за прословутия оркестрален албум. Както си личи и от заглавието е по Wheel of Time на Robert Jordan. В нея се преплитат арабски мотиви с доста промени в ритъма, уникални оркестрации и страхотни вокали -10/10. Накратко на такава музика се казва изкувство. Това за мен е един от броящите се на пръстите на едната ми ръка албуми, които нямат слаба песен и слушам от край докрай винаги. От където и да го погледна за мен това си е шедьовър – 10/10.

КонцертиКаварна Рок Фест 2010

Публикувано от: Валери в Концерти 2 коментара »

Най-после ми остана малко време да понапиша нещо за приключенията в Каварна тази година. Всичко започна на 23-ти юли сутринта, когато потеглихме със закачено знаме с Jolly Roger. ;-) Почти без никакви перипетии след кратки спирания за кафе и във Варна наближихме Каварна и всичко се стъмни, едни черни облаци и всички дружно изкоментирахме, че по-добре да завали веднага, че да се извали, защото иначе лошо ни се пишеше вечерта на концерта. ;-) Имахме късмет и заваля веднага и тамън като стигнахме около стадиона за да сменим билетите с гривни вече само ръмеше слабо. После се видяхме с една част от батальона като някои млади вече понаквасени трашъри от радост, че ни виждат скочиха в локвата пред нас и поокъпаха Коце, а мен за 5 минути ме поздравяваха 3 пъти все едно ме виждат за първи път откакто сме дошли. :-) Последва снабдяване с провизии и се запътихме към основната ни база намираща се на 3км в близкото село Божурец. Вилата се оказа доста добра и определено надмина очакванията ми. Настанихме се, пооправихме се и успяхме да влезем точно в началото на Leaves Eyes. Liv Kristine беше в прекрасна форма и се представи добре, но малко ме издразни селиста- от 8 песни 6 бяха от последният албум Njord, една от предният Elegy и една от бъдещият едноименната At Heaven’s End. Малко тъпо е да имаш 3 албума и от единият да не включиш дори една песен.
Leaves Eyes setlist:
1. Njord
2. My Destiny
3. Emerald Island
4. Take The Devil in Me
5. At Heaven’s End
6. Ragnarok
7. Elegy
8. Froya’s Theme

След кратка пауза на сцената се появиха и Epica. По отношение на Epica не бях с особено големи очаквания, но ме опровергаха напълно. Страхотен концерт направиха, а S1M0NE беше просто невероятна. Изпълниха перфектно всичко като се започне от Resign to Surrender, премине се през Unleashed и се стигне накрая до любимите ми Sancta Terra и Consign to Oblivion.
Epica setlist:
1. Samadhi
2. Resign to Surrender
3. Sensorium
4. Unleashed
5. Martyr of the Free Word
6. The Obsessive Devotion
7. Quietus
8. Cry for the Moon
9. Sancta Terra
10. Consign to Oblivion
И така неусетно дойде време за това което най-много чаках, а именно второто гостуване на Doro у нас. Doro просто си е и си остава металната кралица. Уникален глас, уникална музика съчетани със страхотно сценично поведение. Русокосият ураган ни връхлетя с Earthshaker Rock и I Rule the Ruins, попрехвърляше ни с Bad Blood и True as Steel, с Egypt (The Chains are On) почетохме подобаващо Dio, за малко ни остави в окото на урагана с уникалната балада Fur Immer и накрая ни отнесе с Breaking the Law и All We Are. Обаче това не беше всичко. Макар че, не беше последна и не се очакваше бис, тя като видя колко и се радваме без да и пука изпя и Always Live to Win. Малко малоумно е след нея да свири която и да е група с жена вокал.
Doro setlist:
1. Earthshaker Rock
2. I Rule the Ruins
3. Running from the Devil
4. Burning the Witches
5. Bad Blood
6. True as Steel
7. Egypt (The Chains are On) (Dio cover)
8. The Night of the Warlock
9. Metal Racer
10. Fur Immer
11. Burn It Up
12. Breaking the Law (Judas Priest cover)
13. All We Are
Encore:
14. Always Live to Win

Настана време и за Tarja. Вече почти едвам гледащи се накои от нас се поизтеглихме малко по назад и с бири в ръка се наслаждавахме на поредният и добър концерт. Всичко започна с Enough, продължи с Nightwish-ката класика Sleeping Sun, Poison на Alice Cooper и разбира се вече баналното ми соло на барабани на Mike Terrana. Последва любимата ми нейна песен I Walk Alone, Still of the Night на Whitesnake, Over the Hills and Far Away на Gary Moore и доста добрата песен от бъдещият и албум Falling Awake. За бис беше оставила новата In for a Kill, Wishmaster и Die Alive.
Tarja setlist:
1. Enough
2. My Little Phoenix
3. Lost Northern Star
4. Sleeping Sun
5. Ciaran’s Well
6. Poison (Alice Cooper cover)
7. Mike Terrana drum solo
8. We Are
9. I Walk Alone
10. Still of the Night (Whitesnake cover)
11. Over the Hills and Far Away (Gary Moore cover)
12. Falling Awake
Encore:
13. In for a Kill
14. Wishmaster
15. Die Alive
Atrocity бяха пропуснати и отидохме към базата за възстановяване – хапване, пийване е тия три неща. ;-)
На другият ден сутринта отидохме до плажа, който се оказа доста приличен и наблизо, но се стигаше малко трудно, та трябваше да се ходи с кола заради стръмния лош път, който е в доста лошо състояние заради строежа на голф игрището. След обяд имаше барбекюта и други хапвания с много водка и бира и привечер възстановени и заредени не само с естусиазъм се запътихме към стадиона в Каварна. Първи бяха най-очакваните за нас за този ден Korpiklaani, които започнаха ударно с Vodka, просто прекрасно ние тамън се бяхме заредили с водка. ;-) Продължиха с Korpiklaani и Cottages and Saunas и ни довършиха с Happy Little Boozer и Beer Beer която ни подсети, че скоро не сме пили бира и зажадняли се засилихме към капанчета за бира.
Korpiklaani setlist:
1. Vodka
2. Journey Man
3. Korpiklaani
4. Cottages and Saunas
5. Erämaan Ärjyt
6. Kipumylly
7. Viima
8. Wooden Pints
9. Happy Little Boozer
10. Beer Beer

Дойде време на сцената да се появят и Destruction. Schmier и компания се представиха добре, но това не е точно моят стил и малко по отзад ги позаслушахме. Аз бях доволен след като чух Mad Butcher. ;-)
Destruction setlist:
1. Curse the Gods
2. The Butcher Strikes Back
3. D.E.V.O.L.U.T.I.O.N
4. Eternal Ban
5. Life Without Sense
6. Days of Confusion
7. Thrash Till Death
8. Nailed to the Cross
9. Urge the Greed of Gain/The Damned/Tormentor
10. Bestial Invasion
11. Mad Butcher
След кратко затишие на сцената се появиха и Sodom. Те определено са най-харесваната от мен германска траш група и бях щастлив, че ще ги чуя отново. Tom и компания ни започнаха с The Saw is the Law, продължиха с Napalm in the Мorning и ни довършиха с Remember the Fallen и Bombenhagel.
Sodom setlist:
1. The Saw is the Law
2. Vice of Killing
3. Outbreak of Evil
4. Wachtturm
5. Napalm in the Morning
6. Iron Fist
7. Agent Orange
8. Eat Me!
9. M-16
10. Blasphemer
11. Ausgebombt
12. Remember the Fallen
13. Bombenhagel

Дойде ред и на Kreator, които определено не са ми от любимците, та поради това повечето време само ги слушах с бира в ръка. Започнаха с Choir of the Damned, после имаше Impossible Brutality, което за малко да ме докара до Extreme Agression и да направя Violent Revolution, но понеже съм Demon Prince зарових Flag of Hate. :-)
Kreator setlist:
1. Choir of the Damned
2. The Pestilence
3. Hordes of Chaos (A Necrologue for the Elite)
4. Phobia
5. Enemy of God
6. Impossible Brutality
7. Endless Pain
8. Pleasure to Kill
9. Terrible Certainty
10. Extreme Agression
11. Coma of Souls
12. Amok Run
13. The Patriarch
14. Violent Revolution
15. Demon Prince
Encore:
16. When the Sun Burns Red
17. Flag of Hate/Tormentor
Така завърши вторият ден от фестивала за нас. Autumn Sun ги попропуснахме и отидохме да възстановим с пиене и ядене.
Третият ден пак започна с плаж до обяд, плаж плаж ама беше 2 часа плацикане в морето. ;-) След обяд имаше пак здраво пиене и ядене със стари true фенове на „бащиците“ и привечер влязохме в края на Voivod, понеже решихме, че пиенето и яденето заслужават повече внимание. ;-) Следващите обаче ни интересуваха живо. Primal Fear ни подпукаха здраво със Sign оf Fear, после имаше Nuclear Fire, Fighting the Darkness, Riding the Eagle и завършиха строхотният си концерт с Metal is Forever. Най-изненадващо тук се получи едно стабилно пого с участието на 2 big brothers и още един с техните размери и някои по дребнички ентусиасти се удряха в тях като в стена и отхвръкваха надалече. Koce по едно време си загуби и специално подготвената за автографи фланелка на Accept, но се намери. ;-)
Primal Fear setlist:
1. Sign of Fear
2. Chainbreaker
3. Killbound
4. Nuclear Fire
5. Six Times Dead
6. Battalions of Hate
7. Fighting the Darkness
8. Riding the Eagle
9. Final Embrace
10. Metal is Forever

След това бяха Annihilator, но тях само ги слушах докато чаках Коце да излезе от срещата с Accept, но пак бях изключително щастлив когато излезе и ми даде подписаните от Wolf и Peter билет от концерта им на 19-ти май 1993г. и книжката на Objection Overruled. И така щастливи се понесохме към предните редици на сцената за „бащиците“ както казват някои. ;-) Това щеше да ми е третия концерт на Accept, като на първия бяха в пълен състав 1993г., на втория липсваше Stefan Kaufmann, а сега освен него липсваше и Udo. Надявам се четвъртия път да не липсва и Peter например. ;-) Започнаха с Metal Heart за да поразтърсят нашите метални сърца и нашия Restless and Wild дух. Продължиха с Losers and Winners и понеже тази вечер нямаше losers последва истински Teutonic Terror добре, че бяхме Bulletproof и адреналина ни беше Up to the Limit. Peter обаче не се смили над нас и със страхотното си бас соло като инстински Burning Monsterman ни запрати в The Abyss. Обаче нали I’m a Rebel и Fast as a Shark с помощта на Princess of the Dawn взехме Balls to the Wall разбихме стената около бездната и щастливи се озовахме на „седмото небе“. ;-) Та това беше. Трябва да отбележа, че макар да бях доста скептичен Mark се справи доста добре.
Accept setlist:
1. Metal Heart
2. Midnight Mover
3. Restless and Wild
4. London Leatherboys
5. Losers and Winners
6. Teutonic Terror
7. Breaker
8. Bulletproof
9. Neon Nights
10. Instrumental Jam
11. Up to the Limit
12. The Abyss
13. Bass Solo
14. Monsterman
15. Burning
Encore:
16. Princess of the Dawn
17. I’m a Rebel
Encore 2:
18. Fast as a Shark
19. Balls to the Wall

Така уморени, но доволни се прибрахме в базата за хапване и пийване.
На четвъртият ден беше планиран плаж, но времето се поравали и не ставаше, та след кратко подсилване потеглихме към „голямото село“ в което се прибрахме без перипетии привечер.
Повече снимки може да видите в галерията ми тук.

МузикаCoat of Arms

Публикувано от: Валери в Музика Няма коментари »

Най-после успях да си взема mailorder изданието и плочата на „Coat of Arms“. И двете издания са страхотни. Mailorder изданието съдържа лимитираното издание на албума, dog tag и сертификат с номер. Всичко това е в подходяща картонена кутия. Плочата е с картинки и от двете страни, а бонусите са на 7″ оранжава плоча. Сега малко и за музиката. Албумът определено е добър, но не е на нивото на „The Art of War“. Аз поне очаквах малко повече. Всичко започва с едноименната Coat of Arms, която е за гръцко-италианската война 1940/41 и като музика е на доста добро ниво почти типична за Sabaton, но с този текст ми разваля доброто впечатление – 6/10. Следва кратката Midway в която се говори за битката при едноименния атол и не е нищо особено – 7/10. Uprising е за Варшавското въстание от 1944г. Песента е въздействаща, но освен поляците едва ли някой ще я оцени особено високо – 7/10. Screaming Eagles е за 101-ва въздушно-десантна дивизия при обсадата на Бастон. Прилича доста като стил на Ghost Division и е страхотно „мощна“ и въздействаща. Това е едната от двете поне за мен уникални песни от този албум – 10/10. The Final Solution е за нацисткия план за унищожение на евреите. Песента е добра, но поне на мен ми звучи малко повече приповдигнато отколкото би трябвало да звучи песен с подобна тематика – 7/10. Aces in Exile е за чуждите пилоти учавстващи в битката за Британия. Това е една среднотемпова почти стандартна песен, която определено не впечатлява особено 7.5/10. Saboteurs е за героите от Телемарк. Това определено е любимата ми песен от този албум, не особено бърза но невероятно въздействаща песен „They were the heroes of the cold, warrior soul“ – 10/10. Wehrmacht е за положението на войниците от Wehrmacht-а и предполагаше да е нещо по-силно като усещане, но това не е постигнато и песента не е нищо особено – 6.5/10. White Death е за легендарният финландски снайперист Simo Häyhä. Песента е на прилично ниво и няма да впечатли само финландците – 8/10. ;-) Metal Ripper е в стила на Metal Machine и Metal Crüe, но този път е съставена не от имена на метъл групи или песни, а от текстове на метъл песни. Определено не е на нивото на споменатите две песни, но е на доста прилично ниво – 7.5/10. Бонусите не ме впечатлиха особено. Уж са инструментали, обаче бек вокалите са оставени. Общо албумът е добър, но нивото спрямо „The Art of War“ е паднало видимо – 7.5/10.

Tracklist:
1. Coat of Arms
2. Midway
3. Uprising
4. Screaming Eagles
5. The Final Solution
6. Aces in Exile
7. Saboteurs
8. Wehrmacht
9. White Death
10. Metal Ripper
Bonus:
11. Coat of Arms (instrumental)
12. Metal Ripper (instrumental)

Tracklist LP:
Side A:
1. Coat of Arms
2. Midway
3. Uprising
4. Screaming Eagles
5. The Final Solution
Side B:
1. Aces in Exile
2. Saboteurs
3. Wehrmacht
4. White Death
5. Metal Ripper
7”:
Side A:
Coat of Arms (instrumental)
Side B:
Metal Ripper (instrumental)

МузикаA Voice in the Dark

Публикувано от: Валери в Музика Няма коментари »

Тия дни си взех и сингъла „A Voice in the Dark“ на Blind Guardian от предстоящият албум „At the Edge of Time“. Страхотно съм впечатлен от едноименната A Voice in the Dark понеже е в стил като за „Imaginations from the Other Side“. Явно са спрели с големите експерименти. Сингълът съдържа и акустичен вариант на не лошата балада War of the Thrones както и кавъра на You’re the Voice на John Farnham и явно искат да кажат, че са ни чули и са понамалили експериментите. ;-)
Tracklist:
1. A Voice in the Dark
2. You’re the Voice (John Farnham cover)
3. War of the Thrones (acoustic version)