Litera Scripta Manet

След 15 години пауза най-после успях да видя/чуя на живо Ь на първият концерт по случай четвъртата годишнина на Тангра Мега Рок, който се проведе в Парти център „4км“ заради „големият интерес“. Класата си е класа, просто няма, нямало е, а и като гледам скоро няма да има наша група на такова ниво. Просто невероятно е да чуеш пак на живо:
Високи сини планини
за сто години пет войни
а пък реките, езерата
за сто години пет преврата
Концертът започна с Breakpoint, Odd Crew и Insmouth които определено са тотално несъвместими като стил с Ь и по тази причина докато свиреха доста хора ги слушаха от колоните във фоайето и пиеха бира. Малко след 22:00ч. Ь започнаха малко по-лекичко с повечко балади и някои нови неща от които най-много ми хареса Срам, после за да не „заспим“ както се изрази Любо изсвириха и по „стари“ неща като Автобиография, Огледалото, 2010, Скоропоговорка, Ь. Някъде по средата имаше страхотно соло на барабани на Линча, накрая за бис разбира се бяха оставили най-доброто Българи и Градът на които просто щях да се разпадна това са две от най-любимите ми песни, не само на българска група, но и въобще. Прегракнах и за изненада дори на самият себе си и след толкова години помнех текстовете им буква по буква. Даже дори и в момента си тананикам:
В Земята рана те пробили
разкъсали зелена плът
отгоре и го построили
така издигнал се Градът.

Мъртъв град и мъртви хора
лутат се с цел една
някъде да се затворят
насаме да изкрещят:
ЩЕ БЪДЕ КЪСНО!
За този концерт Ь бяха в състав: Любо Малковски – китара и соло вокали, Адри – клавишни и вокали, Линча – барабани, Амебата – бас и Косьо – втора китара и вокали.
Малко повече снимки можете да видите в галерията ми тук.

Обикновено когато се чувствам зле, си купувам някоя или игра, или някое музикално DVD, или някое специално или колекционерско издание на някой албум на любима група. Този път беше игра The Lord of the Rings: The Battle for Middle-earth: Anthology. Както всеки с поне малко акъл в главата знае, със силови методи по принцип нищо не се решава, но много добре действа да „нашокаш репата“ на Саурон и да потроших малко оркски глави. ;-) Още по-добре действа като се сблъскаш с проблеми при които абсолютно нищо не би могъл да направи, който и да било. И когато ми се струпаха два такива наведнъж и един доста сериозен, но поне такъв за който има някакво решение, много успокояващо ми дойде да изиграя пак две от любимите ми игри. Поне на мен и поне за малко време на ми действа изключително добре. И двете имат страхотна графика и страхотни кампании. Особено завладяваща е кампанията с „добрите“ на първата част която тотално повтаря историите от книгата и имам чувството че все едно и аз учавствам в събитията като имам шанса и да променя нещо към още по добро. Това да не мога да направя каквото и да било, съвсем буквално ме убива и тук поне имам шанса да направя в общи линии всичко.