Litera Scripta Manet

Днес свърши голямото чакане. Най-после излезе нов албум на Rhapsody of Fire – The Frozen Tears of Angels. Както напоследък се случва доста често се снабдих с digipack-а на албума 4 дни преди официалното му излизане, разбира се благодарение на Wizard.
Голямото чакане определено си заслужаваше. Албумът е страхотен, макар и не с толкова много оркестрации и определено доста китарно ориентиран. Това е и трета част на The Dark Secret Saga в която разказвачът пак е разбира се умопомрачителният Christopher Lee, както се забелязва още от интрото. Следват почти типичните за тях, но определено страхотни Sea of Fate и Crystal Moonlight, Danza di fuoco e ghiaccio  която определено е нещо което не са правили досега. Дори и да не слушаш текста, веднага се разбира че това е италианска песен. В албумът е и страхотната балада Lost in Cold Dreams, както и невероятно въздействащата On the Way to Ainor и едноименната The Frozen Tears of Angels, която е може би най-доброто от албума. Абсолютно уникално е съчетан английски с италиански текст и невероятна музика с феноменалният глас на Fabio. От бонусите трябва да отбележа доста добрия оркестрален вариант на Sea of Fate.
Tracklist:
1. Dark Frozen World
2. Sea of Fate
3. Crystal Moonlight
4. Reign of Terror
5. Danza di fuoco e ghiaccio
6. Raging Starfire
7. Lost in Cold Dreams
8. On the Way to Ainor
9. The Frozen Tears of Angels
Bonus Tracks:
10. Labyrinth of Madness
11. Sea of Fate (Orchestral Version)

Вчера се получи невероятен концерт на Haggard в Пловдив. Добра организация, с едно изключение – техническите проблеми, от които едната китара не се чуваше известно време, както и микрофонията от време на време, но все пак това са бели кахъри, като се вземе впредвид, че нещо подобно се организира за първи път у нас. След като пристигнахме в Пловдив, както и очаквах Haggard правеха все още правеха sound check, та имахме време и да хапнем както бяхме „умряли“ от глад. По този начин избегнахме и голямата бутаница при влизане в летния театър и даже хванахме и доста от sound check-а. То вече ми стана навик да им гледам sound check-а. ;-) Някой ако се оплаква, например Kiss искат над 100$, за да присъстваш на sound check-а им. Поне за мен за да се получи добре, даже трябва да продължи по-дълго при условие, че има толкова много музиканти на сцената. По това време капнаха няколко капки, но за наш късмет не заваля повече.
Някъде около 21:00ч. започна всичко както винаги с въведение и най-после чухме първите акорди на The Observer. Малко се изненадах, че този път Haggard бяха само 9, а не 16 както бяха предишния път, но определено и така се справиха страхотно дори и без басист. ;-) След това изпълниха и любимата ми тяхна песен Herr Mannelig, както и страхотните The Final Victory и Eppur Si Muove. Вече беше минал около час от концерта и тамън си мислех, че са забравили за Пловдивската филхармонията, когато се появиха на сцената и те. С филхармонията започнаха с Tales of Ithiria, след това имаше и самостоятелно изпълнение на музикантите от филхармонията на което всички от Haggard изгледаха от края на сцената. Накрая беше Upon Fallen Autumn Leaves и всички се прибраха под изключително бурните ни овации. Разбира се това не беше края. Asis се появи на сцената благодари ни и извика и на останалите да излязат на сцената и след като се забавиха малко изтърси „Излизайте, публиката ви очаква. Сигурно купонясват вече с филхармонията“. :-) Бисовете започнаха с The Day As Heaven Wept, която Asis посвети на приятелката си присъстваща на концерта. Вече съвсем накрая Asis видимо страхотно изненадан и доволен от урагана от наши овации ни попита почти буквално „А бе я кажете какво искате да ви изсвирим.“, което беше посрещнато с мощни викове Awaking the Centuries и разбира се ни я изсвириха за наша голяма радост. Така вече окончателно завърши този страхотен концерт на Haggard. Купих си едно Haggard-ско вино с мед и видях плакат от техен концерт от емблематичната дата 14-ти април, който имаше цена, но ми го подариха. Сигурно заради датата. ;-) :-)
Трябва специално да отбележа присъствието на доста голямата агитка от Panzer Battalion Bulgaria. Голяма работа сме, няма две мнения по въпроса. Без нас не минава никой концерт. ;-) Тук е мястото и да благодаря на Арт БГ за безплатния транспорт, улесниха ни невероятно много.

Повече снимки можете да видите в галерията ми тук.

Rafael Nadal спечели за шести пореден път Monte Carlo Masters след смазващо превъзходство по време на целия турнир. Загуби само 14 гейма за целия турнир. Това беше 16-тата му победа в турнир от Мастърс сериите с което се изравни с Federer и е само на една победа от рекорда на Agassi, при това само на 23г. Просто на червено няма кой дори и да си помисли, че може да го победи. Дори не виждам как някой може дори сет да му вземе. Нямам думи да опиша феноменалната му игра на този турнир. Ако играе и наполовина толкова добре колкото сега и на трева, след Уимбълдън пак ще поведе в ранглистата. Дано само да няма контузии.
Vamos Rafa!

Rafa на Monte Carlo Masters 2010
I кръг: не играе
II кръг: R.Nadal – T.de Bakker 6:1 6:0
III кръг: R.Nadal – M.Berrer 6:0 6:1
1/4 финал: R.Nadal – J.C.Ferrero 6:4 6:2
1/2 финал: R.Nadal – D.Ferrer 6:2 6:3
Финал: R.Nadal – F.Verdasco 6:0 6:1

Вчера пред обидно малко публика в клуб RBF се проведе семинар-концертът на Timo Tolkki. При условие, че на Stratovarius при минус 18 градуса имаше 3000, а сега бяхме само около 30 не мога да приема абсолютно никакви извинения. Не заслужаваме да идва тук който и да било, още повече че това не е единственият подобен случай. :-( А семинарът беше повече от прекрасен. Страхотно е да се докоснеш от толкова близо до музикант от такъв калибър. Особено би било полезно за млади групи, явно е обаче че повечето такива нямат желанието да се развиват и да научат нещо от човек врял и кипял в тези неща.
Семинарът протече в 4 части. В първата част Timo разказа как е започнало всичко. На 5г.  как за първи път се заинтересувал от музика след като е чул ABBA и на 7г. за Коледа как майка му, му е подарила Fender Stratocaster и той решил да направи като идола си Ritchie Blackmore, а именно да изпили прагчетата на чисто новият си Fender. :-) По това време той си мислел, че той е Човекът, той е най-добрият на света. Обаче взел че чул изпълнение на Al Di Meola, John McLaughlin и Paco de Lucia от което толкова се отчаял, че 1г. не хващал китара. ;-) Тази част завърши след като Timo отговори на доста въпроси. Най-интересното поне за мен беше когато каза, че няма соло което да изпълни по един и същи начин и че предпочита винаги да импровизира.
Във втората част разказа как е продължил с музиката като тинейджър, създаване на първата си група и отношенията си със звукозаписните компании.  Изкара на сцената хора от публиката да му изпеят нещо. Особено добре се справи една девойка която изпя част от Hunting High and Low. Има страхотен глас дано се занимава сериозно с музика. Тук Timo вече и изсвири няколко неща, като най-много ми хареса това което каза, че го е композирал на летището на път за България. Последваха въпроси по темата на които отговори с удоволствие и със страхотно чувство за хумор, като особено интересно беше как обясни с какви китари свири и как се научил как точно да счупи китарата на сцена от първият път, за да не се излага. :-)
В третата част се опита да обясни как се става рок звезда и въобще какво трябва да се прави за да успее една група. Най-важното беше, че не трябва никога да си казваме това е добре като за България. Поставяме ли си сами такива ограничения никога няма да има сериозен успех. Също така и обясни, че без много работа пак нищо не става, като поясни че преди да успее е свирел по 8 часа на ден. Последваха въпроси вече по всички теми които ни интересуваха. Най-интересен беше отговорът му на въпроса по отношение на „пиратството“. Той буквално каза, че трябва да сваляме колкото можем повече, за да фалират по-бързо звукозаписните компании т.е. болното място, за да оцелее здравото. ;-)
Накрая за четвъртата част се качиха на сцената и момчетата от Velvet Project допълнени с вокалистът на Headstone Павлин Манев и клавиристът Марин Иванов. Изпълниха 10 песни, композирани от Timo, на прилично ниво при условие, че каза че не репетирал с групите с които свири на семинарите. Сред тях най-многоми хареса изпълнението на Key to the Universe посветено на болният оригинален клавирист на Velvet Project и емблематичните Speed of Light и Black Diamond. Накрая ни поздрави и каза, че догодина ще дойде пак, но не само както казват всички, а наистина ще дойде. Добре, че „огромната“ посещаемост на събитието не му е повлияло.

Setlist:
1. Father Time – Episode’96
2. Anthem of the World – Destiny’98
3. Last Night on Earth – Revolution Renaissance – New Era’08
4. Hold on to Your Dream – Dreamspace’94
5. Heroes – Revolution Renaissance – New Era’08
6. Into the Future – Revolution Renaissance – Age of Aquarius’09
7. Key to the Universe – Solo album – Hymn to Life’02
8. Coming Home – Visions’97
9. Speed of Light – Episode’96
10. Black Diamond – Visions’97

Повече снимки може да видите в галерията ми тук.