Litera Scripta Manet

Rafael Nadal спечели в Мадрид и на червено след като победи Roger Federer на финала с 6:4 7:6(5). Определено това се очакваше, но все пак не беше толкова лесно както в Монте Карло.  Правеше доста повече грешки, изгуби и сет на полуфинала, но не виждам кой може да го победи на червено дори и да не съвсем във форма. Пак имаше трима испанци на полуфинал, както почти на всеки турнир на червено тази година. Не очаквам да се случи нещо по-различно и на Roland Garros. Това беше и 18 рекордна победа в турнирите от Мастерс сериите.

Vamos Rafa!

Rafa на Mutua Madrileña Madrid Open 2010
I кръг: не играе
II кръг: R.Nadal – O.Dolgopolov Jr. 6:4 6:3
III кръг: R.Nadal – J.Isner 7:5 6:4
1/4 финал: R.Nadal – G.Monfils 6:1 6:3
1/2 финал: R.Nadal – N.Almagro 4:6 6:2 6:2
Финал: R.Nadal – R.Federer 6:4 7:6(5)

Вчера най-после и AC/DC свириха в София. Вече няма нищо невероятно която и да е група да свири в България. Толкова много хора на концерт не бях виждал макар, че имаше и не малко които и те не знаеха какво правят там. ;-) Както се и очакваше се получи страхотно шоу, но то и едва ли някой е очаквал нещо друго. След малко ръгане успяхме с Ели да влезем някъде към 20:20ч. тамън навреме, Конкурент точно приключваха. ;-) Всичко започна съвсем малко след 21:00ч. с анимацията с влака и разбира се след като се появи на сцената чухме Rock N’ Roll Train. След това ни разходиха из цялата си дискография. Като се започне от Back in Black, Dirty Deeds Done Dirt Cheap, Thunderstruck, Black Ice та да се стигне до нецензурираната версия на The Jack (на която явно девойките се израдваха повече, включително и Ели, но май не знам защо не бях особено учуден ;-)). После камбаната беше смъкната надолу, Brian Johnson се засили по пътеката, хвана се за въжето, чу се камбанния звън и разбира се чухме Hells Bells. След това чухме и емблематичните High Voltage и T.N.T. на която най-после се пораздвижиха малко повече хора и Rosie яхна влака. В този момент започнах да си мечтая, че Bon Scott ще се появи на сцената и да запее за своята Rosie, но разбира се това нямаше как да се случи. ;-) Обаче най-после Angus изсвири прословутото си близо 10 минутно соло като щурееше през цялата му продължителност на сцената, на пътеката и на специано подготвената му платформа, т.е. дочаках нещото заради което най-вече бях отишъл на концерта. Angus е просто уникален шоумен и китарист и след като вече беше направил прословутият си стрийптийз, изсвири страхотни сола, които просто трябва да се чуят на живо. На запис просто не същото. За бис както и очаквах бяха избрали любимата ми тяхна песен Highway to Hell, на която успях и да подскачам дори в голямата блъсканица и всичко свърши под звуците на For Those About to Rock (We Salute You) и топовните гърмежи. Шоуто беше пълно, като се започне от страхотния звук и ефекти, премине се през страхотното изпълнение на AC/DC и се стигне до страхотната гледка на присвяткащите десетки хиляди червени рогца. Накрая както винаги се запътихме с Ели доволни за възстановяване на силите в малкия „Дивак“.

Setlist:
1. Rock N’ Roll Train
2. Hell Ain’t a Bad Place to Be
3. Back in Black
4. Big Jack
5. Dirty Deeds Done Dirt Cheap
6. Shot Down in Flames
7. Thunderstruck
8. Black Ice
9. The Jack
10. Hells Bells
11. Shoot to Thrill
12. War Machine
13. High Voltage
14. You Shook Me All Night Long
15. T.N.T.
16. Whole Lotta Rosie
17. Let There Be Rock
18. Angus’s Guitar solo
Encore:
19. Highway to Hell
20. For Those About to Rock (We Salute You)

Най-после се сдобих с наскоро излезлият нов албум на Wuthering Heights – Salt. Този албум наистина е толкова добър, че определено може да се каже, че е по-ценен от злато. Erik е написал уникални текстове и музика, като този път албумът е дори концептуален. Както казва и самият Erik лириката на албума обхваща всичко от солта в морската вода до солта в сълзите и от солта в земята до леко соления вкус на уискито. ;-) Макар че, няма песен от албума която да не ми хареса все пак си имам някои които харесвам малко повече като The Desperate Poet, Weather the Storm и особено The Mad Sailor. Wuthering Heights определено са една от най-подценяваните групи, както и Rage, та може би и за това са ми от любимите групи. ;-)
Tracklist:
1. Away!
2. The Desperate Poet
3. The Mad Sailor
4. The Last Tribe (Mother Earth)
5. Tears
6. Weather the Storm
7. The Field
8. Water of Life
9. Lost at Sea

Днес Rafael Nadal спечели в Рим за пети път след като победи в на два пъти прексвания мач заради дъжд David Ferrer с 7:5 6:2. Ferrer игра доста добре и би победил всеки друг с тази игра на червено, но не и Rafa, който дори успя да загуби сет на полуфинала срещу Gulbis. Както се очертава тази година сезонът на червено ще е почти тотално испански. И тук трима испанци бяха на полуфинал, какти и в Monte Carlo, с тази разлика че Ferrer успя да победи измореният Verdasco на полуфинала от който беше загубил финалът в Барселона седмица по-рано. Очаквам същaта испанска доминация и в Мадрид, и на Roland Garros, като разбира се Rafa не би трябвало да има проблем да спечели и двата турнира. Federer няма никакъв шанс да си защити титлата в Париж тази година при толкова лошата си игра на червено този сезон, а като добавим и доста добрата игра на Ferrer и Verdasco мисията става невъзможна.

Vamos Rafa!

Rafa на Internazionali BNL d’Italia 2010
I кръг: не играе
II кръг: R.Nadal – P.Kohlschreiber 6:1 6:3
III кръг: R.Nadal – V.Hanescu 6:3 6:2
1/4 финал: R.Nadal – S.Wawrinka 6:4 6:1
1/2 финал: R.Nadal – E.Gulbis 6:4 3:6 6:4
Финал: R.Nadal – D.Ferrer 7:5 6:2