Sabaton ни отнесоха, а и ние тях. Шведската бойна машина се „удари“ челно в българската бойна машина и се „размазахме“ взаимно. Трудно се описват такива емоции, но ще се опитам да дам най-доброто от себе си. ;-)
Всичко започна малко преди 14:00ч. когато започнахме да се събираме пред Camouflage-а за meet&greet. Направи ми впечатление, че имаше не много хора дори и при условие че беше по средата на работен ден. Това обаче спомогна всичко да премине много цивилизовано и културно. Sabaton дойдоха точно на секундата в явно добро настроение и не отказаха автографи и снимки на всеки. Аз влязох първо за малко за да си взема автографи понеже от миналата година бях събрал доста неща за подписване – сингъла Cliffs of Gallipoli, винила, mailorder изданието и плаката на Coat of Arms и разбира се билета на който за първи път пишеше Sabaton (предните пъти ги нямаше, ама така е като си купувам билети веднага когато ги пуснат ;-)). След като свърших тази работа възможно най-бързо дойде време да си получат и подаръка от нас Panzer Battalion Bulgaria, а именно моята първа идея за подарък радио управляем TauchPanzer III. Както се и оказа Sabaton си умряха от кеф след като видяха какво получават, а Joakim се радваше като дете на Коледа. :-) Толкова се зарадваха, че те поискаха да си направим колективна снимка с тях с танка, след което се снимах с всеки поотделно и се получиха страхотни снимки. Така перфектно завърши meet&greet-а, но тепърва ни предстояха доста перипетии преди да се доберем до залата. ;-)

Връчването на подаръка

Тръгнахме към залата с един 76 от който тамън слизахме и се разбра че не е ясно къде ни е знамето, което след няколко телефонни разговора се разбра, че е малко позабравено на сБирката предната вечер в Спорко. ;-) Набързо се качихме на следващият автобус, който по едно време започна да трака зловещо и шофьора се изстреля за има-няма 2 секунди до края на автобуса, при което една бабка се развика че щял да гръмне и се затича напред като създаде малко паника, но ние не се поддадохме на паниката нали все пак сме Panzer Battalion, като някой даже снима клип през това време. :-) И така след смяната на още два транспорта взехме знамето като на хората които не са от София им направихме една „живописна“ обиколка на града. ;-)
Пред залата постепенно се посъбрахме като някои вече бяха бая понаквасени, добре че не правеха много глупости, а само пееха някоя и друга тъпотия. Влизаше се доста бързо и лесно, имаше гардероб, продаваше се бира и вода на достатъчно места и най-важното звукът беше направо брилянтен като за тази зала. Имам чувството, че от ABV Pro не само че четат какво пишем след концертите, но и явно вземат впредвид всяка конструктивна критика и на всеки следващ концерт организацията е на все по-добро ниво, за което им благодаря.
Така все още мотаейки се във фоайето на залата беше засечен Chris от AleStorm с който се снимахме набързо и си взех автограф на книжката на Black Sails at Midnight при което той изненадан ли беше, че го разпознахме или че някой у нас си е купил техен оригинален диск, или не знам и аз какво, се разписа не под собствения си образ. ;-) Така някъде към 19:50ч. малко по-рано от очакваното на сцената вече бяха Steelwing, за които все пак влязохме с Ели да видим/чуем за какво става на въпрос. Може би не са толкова лоша група, но на мен не харесаха особено. Имах чувството, че съм върнат назад във времето в ранните ми ученически години. Малко нелепо ми изглеждаха с тези клинчета, а единият китарист направо се беше направил на Adrian Smith. Вокалистът има един пищящ глас, който съсипваше и малко което ми хареса от музиката. Най-интересното поне за мен беше накрая на изпълнението им когато от AleStorm залепиха по една нещо като торта на лицето на другият им китарист, който явно имаше рожден ден.

Така след кратка пауза на сцената се появиха и веселяците от AleStorm. Започнаха с една от любимите ми макар и от първите им песни Heavy Metal Pirates припева на която много здраво ми се беше набил в главата напоследък – „We are Heavy Metal Pirates, We sail across the sky, In our battleships of cosmic steel, We’re the terror up on high, We are Heavy Metal Pirates, Our cutlasses are true, So give us all your treasure, Or soon we’ll come for you“. Наистина дойдоха за нас и ни отнесоха. ;-) Веселяшкото шоу продължи със заигравка с Manowar и ни попяха за „девойки“ и медовина, т.е. Wenches & Mead. ;-) После продължиха с „With a hii hii hoo and a hii hii hey!“ разбира се това бе „заигравката“ с песента на едни участници в Евровизия – Wolves of the Sea. Така дойде време да ни пратят в кръчмата при Nancy, а на No Quarter ни поканиха и да потанцуваме при което тотално умрях от смях. Неусетно дойде време и за отмъщението на капитан Морган по време на което така тематично ми се допи едноименния ром. Защо ли? ;-) Накрая ни довършиха с любимата ми Keelhauled на която така се раздивях, че ме хвана страх дали ще съм във форма за Sabaton. ;-) Защо не можеше винаги да има такива подгряващи групи. Нямам търпение да дойдат като хедлайнери.

AleStorm setlist:
1. Heavy Metal Pirates
2. Wenches & Mead
3. Wolves of the Sea
4. The Huntmaster
5. Nancy the Tavern Wench
6. The Quest
7. No Quarter
8. Captain Morgan’s Revenge
9. Keelhauled

Клип на част от Nancy the Tavern Wench

Така след кратко подготвяне на сцената дойде време и за третата инвазия на шведската бойна машина Sabaton на родна земя. Първоначално чухме The Final Countdown, интрото и както винаги всичко започна с We are Sabaton and thiiiiiis is Ghost Diviiiiiiision. Така ни разходиха из северна Франция със 7-ма танкова дивизия на Ромел, после ни препратиха във Варшава през август-септември 1944г. с Uprising, за да ни поохладят малко със Зимната война и Simo Häyhä препращайки ни оттам около Дарданелите или на Cliffs of Gallipoli. Joakim спомена че са били направо в транс първия път когато бяха у нас и че никъде не са били посрещани така както у нас особено като им е първия концерт на съответното място. Подчерта че определено ние сме най-добрата публика и че не го казвал на всеки концерт, а го мисли и поне за мен беше искрен. Останалите също ни се радваха много, а ние не престанахме да викаме с цяло гърло Saba-ton, Saba-ton, Saba-ton. Продължиха ударно прехвърляйки ни пак в Полша през 1939г. с 40:1 и с The Final Solution на която така и не разбрах защо толкова много хора се радваха. Не е хич весело да слушаш за унищожението на толкова невинни хора в концентрационните лагери и да се радваш, но кво ти пука, кво те интересува за кво се пее, важното е да клатиш само глава на нещо. :-( И това се случва в една двете страни в Европа спасили масово евреите си. Аз специално стоях само с вдигната в юмрук ръка. Последва и задължителното „Attero! Dominatus! Berlin is burning, Denique! Interimo! The reich has fallen“ и страхотния разказ за битката за Берлин и най-после чухме и Rise of Evil (for kubineca). ;-) Joakim на няколко пъти обясняваше колко страхотно се чувсват на сцената тресяща се при тропането ни с крака и мощното викане на Saba-ton, Saba-ton. Тук вече бях на седмото небе направо когато чух и първите акорди на Saboteurs на която почти не знаех къде се намирам от кеф – „Called in to serve, And they knew what to do, They were the heroes of the cold, Warrior soul!“. Така и не разбрах защо тази песен толкова не е харесвана у нас, а харесвана и от самите Sabaton, и от доста хора извън България и от мен. Явно някои нямат Warrior soul. ;-) В този момент бяхме попитани дали искаме да чуем нещо ново, на което се чуха викове Screaming Eagles, но Joakim каза „No, no this is even newer“ при което беше познато че следва Swedish Pagans, която беше посрещната много добре. Аз обаче пък нея не я харесвам меко казано, може би не съм достатъчно pagan. ;-) Разбрахме каква е цената на една миля с което завърши основната част от концерта. След малко започна и биса с Coat of Arms, която поне за мен не би трябвало да я изпълняват у нас и на нея бях с гръб към сцената със скръстени ръце. Какви ли не глупости чух по този повод, дори и че сме били позъри и не сме фенове на групата WTF? Който иска да пита самите Sabaton дали те мислят така и дали толкова добро отношение, ако не са такива като нас/мен си купуват все специални издания на албумите, винили, оригинални фланелки и суичъри и всеки път им подаряваме по нещо на което много се радват. Който иска може и да провери и какво пише на клипа WWT #19, а именно мисълта на George Santayana – „The one who does not remember history is bound to live through it again“. Едва ли някой нормален иска да се случи нещо подобно. Така неусетно дойде време и за D-Day и голямото скачане на уникалната Primo Victoria на която си доказахме взаимно че ще преминем дори през вратите на ада едни за други. Тази вечер наистина се пишеше история както се и пее в самата песен. В този момент Joakim каза че сетлиста свършва и попита дали да не го изхвърли на което ние разбира се, бурно се съгласихме и той каза колко много сме ги подкрепяли дори и с играчки и че тази песен е специално за всички от Panzer Battalion Bulgaria. Песента разбира се беше Panzer Battalion и както се казава „No one cannot outrun our Panzer Battalion“. Съвсем за накрая както винаги беше оставено Metal Medley-то с което завърши определено най-добрият концерт на Sabaton (за мен дори и не само на тях а може би въобще) на родна земя.

Sabaton setlist:
1. Intro
2. Ghost Divison
3. Uprising
4. White Death
5. Cliffs of Gallipoli
6. 40:1
7. The Final Solution
8. Attero Dominatus
9. Rise of Evil
10. Saboteurs
11. Swedish Pagans
12. Price of a Mile
Encore:
13. Coat of Arms
14. Primo Victoria
15. Panzer Battalion (bonus for PBB not in official setlist)
16. Metal Medley
17. Outro

Клип на част от The Final Solution

Излизайки от залата във фойето мернах пак Chris от AleStorm и си направих уникална снимка с него. Само ме е яд че в този момент толкова съм бил отнесени от вихъра след коцерта, че другите от групата въобще не съм ги видял. За финал на този уникален ден по традиция за възстановяване на силите с Ели се запътихме към малкия Дивак.
Повече снимки можете да видите в галерията ми тук.

Напишете коментар