Покрай отпуски и какво ли още не, най после ми остана малко време и въпреки обханалият ме мързел реших да понапиша малко за отпуската в Турция. ;-)
На 20-ти юни в 13:40 навреме излетяхме от новия терминал излетяхме за Анталия с чартърен полет на България Еър. От Анаталия след около 2 и половина часа с автобус, пристигнахме в хотела Club Insula, намиращ се в градчето Конакли, намиращо се на около 130км от летището и на 16км от Алания.
Хотелът се оказа доста добър, макар че сме били и в по-добри. Най-хубавото беше, че 2 от баровете работеха до 3:00ч. с all inclusive, а в 0:00ч. до 1:00ч. на единият от тях имаше супи. Разбира се хотелът е на първа линия със собствен плаж, като шезлонги, кърпи и въобще всичко на плажа е включено т.е. без допълнително заплащане. Единствено което не ми хареса беше, че климатика в стаите не се включваше автоматично при спиране на тока, който явно нарочно беше спиран всяка нощ и аз без климатик на тази жега не можах да спя почти всяка нощ.

Конакли

Хотелът Club Insula
Аз понеже не мога да стоя на едно място, бях се подготвил както винаги с информация къде може да се отиде и още на втория ден се записахме за екскурзии до Алания и Сиде, а беше запланувано и самостоятелно посещение на Алания. Бях планувал даже 5 екскурзии, но на Ели щеше да и стане много ;-), а иначе трябваше на някои от тях да ходя сам, понеже никой друг не би се навил за 5. Все пак трябваше да се посети и плажа някой ден. ;-) И така в понеделник на третия ден рано сутринта тръгнахме за Алания. Първо отидохме до най-интересното място – крепостта. Тя е забележителна. Намира се на малък полуостров висок 250м и първоначално е била град на пирати, които дълги години са владеели града, докато Помпей не ги побеждава. По късно в началото на XIII век крепостта е превзета от селджукския султан Аладин Кейкубат, който разширява крепостта (включително е построена и Червената кула) и градът е наречен на негово име. Много тъпо беше, че имахме само 20 мин. за разглеждане и снимки. След крепостта отидохме до пещерата Дамлата в подножието на скалата. На пръв поглед не е нищо особено, не е дълга, няма кой знае какви образувания, но влажността е много висока и се използва за лечение на дихателни болести. После ни заведоха на обяд и разбира се нямаше как да ни се размине посещение на някой магазин. Много се вбесявам като ме влачат така, вместо да постоим още в крепостта например. Накрая отидохме до пристанището и се натоварихме на яхта (аз направо си им викам гемии на тия яхти ;-) и обиколихме с нея около целият полуостров. Имаше и малко време за плуване.

Алания - Поглед от крепостта

Алания - Поглед към крепостта от морето
На следващият ден се мотаех по баровете и сенките на плажа и се чудех какво да измисля, за да не седя на едно място. ;-) Най-после дойде и денят за екскурзията до Сиде и Манавгат. Много добре беше, че екскурзоводът се оказа Тамер с който бяхме и миналата година до Мир и Кекова. Само да не беше една рускиня дето ни развали настроението като се разпищя, че екскурзовода говорел с нас на турски (идеше ми да я удуша, не може да различи български от турски) и дали не трябвало да си доплати за преводач. Много нагло при условие, че не се бяха събрали още всички (т.е. екскурзовода фактически не беше започнал работа), а ние биваме тероризирани с руски постоянно. Добре, че Тамер я засече много добре като и каза, че няма защо да дава пари за преводач, да му ги даде на него той щял да и превежда. ;-) И така първо отидохме до Сиде. Минахме покрай агората и влязохме в античният театър и накрая в термите където е и музея. После отидохме до един от водопадите на реката Манавгат. В общи линии нищо забележително като водопад, водата пада от не повече от 2-3м. Иначе мястото е доста приятно. После обядвахме и ни заведоха да видим новата джамия в Манавгат. Тя е прилично голяма и е доста добре направена. Накрая разбира се следваше гемията по реката Манавгат. Оказа се доста по-добре отколкото очаквах. Отидохме до устието на реката и там слязохме на една пясъчна коса и имаше време за който иска да се къпе в реката или морето. Къпането в реката обаче не беше за всеки, температурата беше 12 градуса, а на морето поне 25. Така свърши и тази екскурзия.

Сиде - Агората и античният театър
Следваше един ден мотане по плажа и из хотела и накрая отидохме самостоятелно до Алания да поразгледаме и самият град, а и да накупим разни джунджурии за подаръци. От Конакли до Алания се оказа, че има много удобен транспорт. Има едни малки 24 местни рейсчета дето са нещо като маршрутки и въвят доста начесто през целият ден. За капак се оказа, че струват само 2$ в посока. Алания се оказа доста прилично градче, особено като мръднеш малко по встрани от туристически зони. Всичко се оказа на доста прилични цени. Даже намерихме едно специализирано магазинче за подправки, чай и козметика от подобни неща. Ели като го видя и щеше направо да припадне от кеф, направо като дете в сладкарница беше. ;-) След като висяхме там сума ти време и дори се връщахме, та почти трябваше да отправям заплахи да тръгваме, че закъсняваме а и направо щеше да фалира там. ;-) Накрая намерихме едно доста добро кафе, беше почти като във Виена, колкото и да ми беше странно. Вечерта в хотела бяхме на a la carte ресторант, който се оказа доста приличен. Малко по-късно на плажа на качествена музика допихме и уискито, което си бяхме взели от летището. На другият ден бяхме за кратко на плажа и потеглихме към летището. Там трябваше да чакаме понеже без никаква информация полета закъсняваше. Когато разбрах защо закъснява просто щях да падна, самолета не можел да кацне заради големият трафик на летището в Анталия. Имало повече от 500 полета този ден.
Така завърши и този отпуск. Хубавото беше, че след само един работен ден следваше Камен бряг и Каварна за Калиакра рок фест 2009. Повече снимки може да видите в галерията ми.