Litera Scripta Manet

Вчера се получи невероятен концерт на Haggard в Пловдив. Добра организация, с едно изключение – техническите проблеми, от които едната китара не се чуваше известно време, както и микрофонията от време на време, но все пак това са бели кахъри, като се вземе впредвид, че нещо подобно се организира за първи път у нас. След като пристигнахме в Пловдив, както и очаквах Haggard правеха все още правеха sound check, та имахме време и да хапнем както бяхме „умряли“ от глад. По този начин избегнахме и голямата бутаница при влизане в летния театър и даже хванахме и доста от sound check-а. То вече ми стана навик да им гледам sound check-а. ;-) Някой ако се оплаква, например Kiss искат над 100$, за да присъстваш на sound check-а им. Поне за мен за да се получи добре, даже трябва да продължи по-дълго при условие, че има толкова много музиканти на сцената. По това време капнаха няколко капки, но за наш късмет не заваля повече.
Някъде около 21:00ч. започна всичко както винаги с въведение и най-после чухме първите акорди на The Observer. Малко се изненадах, че този път Haggard бяха само 9, а не 16 както бяха предишния път, но определено и така се справиха страхотно дори и без басист. ;-) След това изпълниха и любимата ми тяхна песен Herr Mannelig, както и страхотните The Final Victory и Eppur Si Muove. Вече беше минал около час от концерта и тамън си мислех, че са забравили за Пловдивската филхармонията, когато се появиха на сцената и те. С филхармонията започнаха с Tales of Ithiria, след това имаше и самостоятелно изпълнение на музикантите от филхармонията на което всички от Haggard изгледаха от края на сцената. Накрая беше Upon Fallen Autumn Leaves и всички се прибраха под изключително бурните ни овации. Разбира се това не беше края. Asis се появи на сцената благодари ни и извика и на останалите да излязат на сцената и след като се забавиха малко изтърси „Излизайте, публиката ви очаква. Сигурно купонясват вече с филхармонията“. :-) Бисовете започнаха с The Day As Heaven Wept, която Asis посвети на приятелката си присъстваща на концерта. Вече съвсем накрая Asis видимо страхотно изненадан и доволен от урагана от наши овации ни попита почти буквално „А бе я кажете какво искате да ви изсвирим.“, което беше посрещнато с мощни викове Awaking the Centuries и разбира се ни я изсвириха за наша голяма радост. Така вече окончателно завърши този страхотен концерт на Haggard. Купих си едно Haggard-ско вино с мед и видях плакат от техен концерт от емблематичната дата 14-ти април, който имаше цена, но ми го подариха. Сигурно заради датата. ;-) :-)
Трябва специално да отбележа присъствието на доста голямата агитка от Panzer Battalion Bulgaria. Голяма работа сме, няма две мнения по въпроса. Без нас не минава никой концерт. ;-) Тук е мястото и да благодаря на Арт БГ за безплатния транспорт, улесниха ни невероятно много.

Повече снимки можете да видите в галерията ми тук.

Денят е четвъртък 20-ти ноември, мястото Blue Box. Заради закъснението на автобуса на Haggard почакахме близо 2 часа навън (добре че не беше много студено). Най-после влязохме и след не много време най-после всичко започна и на сцената се появиха Балканджи. Не бях ги чувал на живо (голяма грешка). Представиха се страхотно. На живо определено звучат доста по-добре. Изпълниха някои от най-добрите си песни и след кратко прекъсване на сцената се появиха Remember Twilight. Те бяха групата от която не знаех какво да очаквам, не бях слушал нищо тяхно. Представиха се прилично. Само песните им да не бяха на немски. Нещо не ми понася тоя език. След не много време се появиха и Exciter. Както се и очакваше бяха страхотни. По мое мнение новият им албум е доста по-добър от старите, което е забележително за „по-стара“ група. И настана голямото чакане. Haggard докато успеят да си направят soundcheck-а и вече беше почти 1:00 часа. Добре, че поне имаше смисъл от това, те бяха просто феноменални. Не знам обаче как успяха да се съберат на сцената. Те бяха цифром и словом точно 16(шестнадесет) човека. По това време вече едвам издържах, но те просто ми вляха сила особено когато по време на Herr Mannelig, Asis, Claudio и Giacomo слязоха буквално сред нас и свиреха оттук. Аз даже си покуфях заедно с Giacomo, по време на поне 1/3-та от песента. Всичко хубаво накрая обаче свършва и малко преди 3:00ч. след повече от 8ч. едвам гледащи, но много доволни си тръгнахме.

Еxciter

Haggard