Вчера пред обидно малко публика в клуб RBF се проведе семинар-концертът на Timo Tolkki. При условие, че на Stratovarius при минус 18 градуса имаше 3000, а сега бяхме само около 30 не мога да приема абсолютно никакви извинения. Не заслужаваме да идва тук който и да било, още повече че това не е единственият подобен случай. :-( А семинарът беше повече от прекрасен. Страхотно е да се докоснеш от толкова близо до музикант от такъв калибър. Особено би било полезно за млади групи, явно е обаче че повечето такива нямат желанието да се развиват и да научат нещо от човек врял и кипял в тези неща.
Семинарът протече в 4 части. В първата част Timo разказа как е започнало всичко. На 5г. как за първи път се заинтересувал от музика след като е чул ABBA и на 7г. за Коледа как майка му, му е подарила Fender Stratocaster и той решил да направи като идола си Ritchie Blackmore, а именно да изпили прагчетата на чисто новият си Fender. :-) По това време той си мислел, че той е Човекът, той е най-добрият на света. Обаче взел че чул изпълнение на Al Di Meola, John McLaughlin и Paco de Lucia от което толкова се отчаял, че 1г. не хващал китара. ;-) Тази част завърши след като Timo отговори на доста въпроси. Най-интересното поне за мен беше когато каза, че няма соло което да изпълни по един и същи начин и че предпочита винаги да импровизира.
Във втората част разказа как е продължил с музиката като тинейджър, създаване на първата си група и отношенията си със звукозаписните компании. Изкара на сцената хора от публиката да му изпеят нещо. Особено добре се справи една девойка която изпя част от Hunting High and Low. Има страхотен глас дано се занимава сериозно с музика. Тук Timo вече и изсвири няколко неща, като най-много ми хареса това което каза, че го е композирал на летището на път за България. Последваха въпроси по темата на които отговори с удоволствие и със страхотно чувство за хумор, като особено интересно беше как обясни с какви китари свири и как се научил как точно да счупи китарата на сцена от първият път, за да не се излага. :-)
В третата част се опита да обясни как се става рок звезда и въобще какво трябва да се прави за да успее една група. Най-важното беше, че не трябва никога да си казваме това е добре като за България. Поставяме ли си сами такива ограничения никога няма да има сериозен успех. Също така и обясни, че без много работа пак нищо не става, като поясни че преди да успее е свирел по 8 часа на ден. Последваха въпроси вече по всички теми които ни интересуваха. Най-интересен беше отговорът му на въпроса по отношение на „пиратството“. Той буквално каза, че трябва да сваляме колкото можем повече, за да фалират по-бързо звукозаписните компании т.е. болното място, за да оцелее здравото. ;-)
Накрая за четвъртата част се качиха на сцената и момчетата от Velvet Project допълнени с вокалистът на Headstone Павлин Манев и клавиристът Марин Иванов. Изпълниха 10 песни, композирани от Timo, на прилично ниво при условие, че каза че не репетирал с групите с които свири на семинарите. Сред тях най-многоми хареса изпълнението на Key to the Universe посветено на болният оригинален клавирист на Velvet Project и емблематичните Speed of Light и Black Diamond. Накрая ни поздрави и каза, че догодина ще дойде пак, но не само както казват всички, а наистина ще дойде. Добре, че „огромната“ посещаемост на събитието не му е повлияло.
Setlist:
1. Father Time – Episode’96
2. Anthem of the World – Destiny’98
3. Last Night on Earth – Revolution Renaissance – New Era’08
4. Hold on to Your Dream – Dreamspace’94
5. Heroes – Revolution Renaissance – New Era’08
6. Into the Future – Revolution Renaissance – Age of Aquarius’09
7. Key to the Universe – Solo album – Hymn to Life’02
8. Coming Home – Visions’97
9. Speed of Light – Episode’96
10. Black Diamond – Visions’97
Повече снимки може да видите в галерията ми тук.